Тренировка за кибероперации
в напълно симулирана среда

Започваш с един адрес и нищо друго. scan показва кои хостове отговарят, nmap — кои услуги слушат и в коя версия. Оттам се търси слабото място: остаряла услуга, парола в конфигурационен файл, ключ, забравен в историята на shell-а.

Всяко действие оставя следа. Сканирането вдига trace с малко, провален логин — с повече, изтриването на лог — най-много. При 100% самоличността изгаря: активните договори се провалят и продължаваш с нова.

Не е игра на късмет. Дали exploit-ът ще мине зависи от съвпадението между инструмента и уязвимостта, от нивото на уменията ти и от защитите на целта.

Другата страна на същата мрежа. Събитията от атаките влизат в SIEM като записи, а корелационните правила ги превръщат в алерти с тежест.

Разполагаш с истинските действия на един SOC: изолиране на хост, блокиране на адрес, прекратяване на процес, нулиране на парола, затваряне на порт. Всяко има цена — изолираш ли грешния хост, спираш работата на организацията.

След упражнението идва разборът: пълна времева линия кой какво е направил, кога е влязъл алертът и колко е отнело реагирането.

Състезателният режим. Всеки участник получава структурно еднаква инфраструктура в собствена подмрежа — същите услуги, същите уязвимости, различни пароли и адреси.

Първите тридесет минути са само за укрепване. Чужда инфраструктура не се пипа. Закърпваш каквото намериш, сменяш пароли, затваряш портове.

После атаките се отварят. На картата виждаш само адреси — останалото си го изкарваш сам. Сваляне на услуга носи кредити, сваляне на всички услуги на противник го изважда от мача. Докато атакуваш, твоите системи ти пишат какво се случва при теб.

AI пише текстовете, не правилата. Брифингите, имената на организациите и служителите, имейлите и описанията на инцидентите се генерират, за да не е всяко изиграване едно и също.

Игровата логика остава изцяло в backend-а и е детерминистична: същият seed дава същия свят, същата уязвимост се държи по същия начин, trace се смята по формула.

Доставчикът е сменяем — OpenAI, Anthropic или локален Ollama. Може и да се изключи напълно; тогава текстовете идват от предварително написан набор.

Всяко от 37-те умения има пет нива. Всяко ниво е урок, изпитни въпроси и лаб в терминала на самата платформа — решава се с реални команди срещу симулирана мрежа. Пътят върви от основите (мрежи, операционни системи, бази данни, уеб протоколи, облак, скриптиране) през Red и Blue Team до специализации.

Има теми като Active Directory & Identity (домейн, групи, Kerberos, GPO), Detection Engineering (Sigma и YARA правила, SIEM заявки), Windows, контейнери и облак, OT/ICS, реверс инженеринг и AI & LLM Security — prompt injection и защита на асистент в симулирана среда, без истински модел.

Към уменията има над 90 кратки видео уроци на български и английски: терминалът във видеото показва истински изходи от симулацията, а накрая има въпрос и задача за лаба. Сертификатите се издават при завършено ниво и практика; по-високите нива са в по-високите планове.

Терминалът е собствен интерпретатор. Не подава нищо на операционната система, не отваря сокет и не резолвва имена извън генерираните мрежи.

Всеки виртуален хост има своя файлова система с права, свои потребители, процеси и логове. cat /etc/passwd връща файла на този хост, не на сървъра, на който върви платформата.

Мрежата е също толкова истинска на хартия: подмрежи, маршрути, ACL правила, firewall. Дали стигаш до DB01 зависи от това през кой хост минаваш и какво пуска правилото между тях.

Следата винаги остава някъде. auth.log помни провалените логини, access.log — заявките, firewall.log — блокираните пакети.

Задачата е да възстановиш веригата: кой адрес се е появил пръв, коя парола е сработила, откъде е скочил нататък, какво е изнесъл.

Изтриването на лог не изчиства следата — оставя своя собствена. Липсващият интервал от време е сам по себе си доказателство.